Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
гр. София, 13 октомври 2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Б. Д., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 660 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:
Касационното производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат В. Ф., в качеството му на защитник на подсъдимия Н. П., против въззивно решение № 70/12.06.2025 г., постановено по внохд № 114/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
В жалбата са изложени доводи по всички касационни основания, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Според защитника при постановяването на въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение задължението на съда по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Твърди се, че възприетите фактически положения са установени въз основа на предположения, а не на базата на събрания доказателствен материал. Посочено е, че извършеното престъпление не представлява „особено тежък случай“, по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, като е поставен акцент относно отсъствието на изключително високата степен на обществена опасност на дееца, неправилно отчетените несъставомерни материални щети и квалифицираното от въззивния съд предхождащото деянието поведение на подсъдимия като хулиганство. При определяне на наказанието безкритично и в разрез с трайно установената съдебна практика изобщо не е отчетено или е минимизирано значението на младата възраст, направеното самопризнание, семейното положение и чистото съдебно минало на подсъдимия, въпреки че П. е съдействал на органите на досъдебното производство при разкриването на обективната истина и е имал безукорно процесуално поведение. При условията на алтернативност се претендира да се отмени въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, подсъдимият да бъде оправдан относно квалификацията „особено тежък случай“ и да се намали размера на наложеното наказание или да се измени решението, като дължимата санкция се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание подсъдимият Н. П. и защитникът адв. Ф. поддържат жалбата и настояват тя да се уважи по изложените в нея съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е на становище, че доводите на защитата са несъстоятелни, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Частните обвинители М. С. и Ц. М., редовно призовани, не се явяват.
Частните обвинители И. Д. и В. С., лично и чрез упълномощения повереник адв. А. Б., изцяло подкрепят заключението на прокурора и считат, че касационната жалба е напълно неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 350, ал. 2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда № 10/12.03.2025 г. по нохд № 344/2024 г., постановена от Окръжен съд – Велико Търново, подсъдимият Н. В. П. е признат за виновен в това, че на 11.11.2023 год., около 16:40 ч. на първокласен път 1-4 /София – Варна/, при км 135+800, на територията на община Велико Търново, с посока на движение от гр. Варна към гр. Велико Търново, при управление на МПС – л.а. „“, модел „„, с ДК № , ползван от него, но собственост на „“ – клон Пловдив, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – като се движил със скорост от 165 км/ч., при разрешена за движение извън населено място от 90 км/ч. и предизвикал пътно-транспортно произшествие с движещия се в същата посока към гр. Велико Търново л.а.„„, модел „“ с ДК № , управляван от Ф. И. С. от [населено място], с което по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В“, изр. 2 вр. с чл. 342, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да изтърпи при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан да е извършил нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 343г от НК П. е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 17 274,16 лв. по сметка на ОД на МВР – Велико Търново и 3 797,5 лв. по сметка на окръжния съд.
По протест на прокурор от ОП – Велико Търново, жалба на частните обвинители и жалба на защитника на подсъдимия адв. Ф. е образувано внохд № 114/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 334, т. 3 вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като е увеличен размера на наложеното на подсъдимия наказание на девет години лишаване от свобода и постановеното лишаване от право да управлява МПС на единадесет години. Подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители сумата от 1 500 лв. разноски по производството.
При извършената касационна проверката не се констатираха формално заявените в жалбата, предвид липсата на дължимата конкретика, съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния състав фактическа обстановка, която не е оспорена от страните и законосъобразно е приел, че не е необходимо да бъдат събирани и проверявани нови доказателства. Аналитичната дейност е осъществена при спазване правилата, гарантиращи формалната правилност при изграждане на вътрешното му убеждение, като възприетата хронология – преди, по време и след настъпване на пътно транспортното произшествие, е изведена въз основа на валидно събрани и достоверни доказателствени източници. При отсъствието на
съществени противоречия в показанията на св. К. Н., св. Р. Р., св. А. К. – преки очевидци на случилото се на инкриминираната дата, изготвените и приобщените по надлежния ред технически експертизи относно изправността на двата автомобила, скоростта, с която са управлявани, механизмът и причините за възникналото ПТП, не може да се приеме за основателно голословното твърдение в жалбата, че установените правно значими факти и обстоятелства по делото почиват на предположения, поради което не са налице сочените от жалбоподателите процесуални нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Неоснователно се явява и основното възражение в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон, а именно отсъствието на квалифициращия признак на извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„В“, изр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК – „особено тежък случай“. В теорията и в съдебната практика еднозначно е прието, че неговото наличие в нормите на особената част на Наказателния кодекс се преценява в съответствие с разпоредбата на чл. 93, т. 8 от НК, при който настъпилите вредни последици и наличните отегчаващи обстоятелства, разкриват изключително висока обществена опасност на деянието и дееца. Касационният състав напълно споделя и изцяло се солидаризира с така възприетата от предходните инстанции правна квалификация, тъй като детайлно са обсъдени начинът на осъществяване на самото деяние, тежестта на вината, личността на пострадалия и пр., въз основа на което с основание е прието, че с оглед обективните си свойства и елементи извършеното надхвърля обикновените случаи на същите такива престъпления. В настоящия казус обществената опасност на извършеното деяние действително е по-висока в сравнение с обикновените случаи на този вид транспортни престъпления и се отличава от тях, предвид изключително грубото нарушение на правилата за движение по пътищата, относно режима на скоростта, тъй като подсъдимият е управлявал автомобила със 165 км./ч., което е със 75 км./ч. над максимално разрешената скорост от 90 км./ч.. Същевременно това е станало при лоши метеорологични условия – облачно и мрачно време, при ситен дъжд и на мокра /хлъзгава/ настилка, засилен трафик в двете посоки, което предполага шофиране с повишено внимание и осъществяването на нерискови маневри, което не е съобразено от подсъдимия. При горепосочените атмосферни условия и състояние на пътното платно, последните 1 900 м. непосредствено преди самото местопроизшествие са изминати от подсъдимия за 48 секунди, със средна скорост от 142,49 км./ч. Нещо повече – около 20 минути преди настъпване на процесното ПТП, подсъдимият е отнел предимството на друг автомобил в гр. Лясковец и е създал опасност да удари паркираните автомобили по главната улица при занасянето му, с което П. е създал реална опасност за увреждане имуществото, живота и здравето на други участници в движението. Така установеното безразсъдно шофиране от страна на подсъдимия, с което са създадени предпоставки за настъпването на пътен инцидент непосредствено преди самото ПТП, с основание би могло да се квалифицира като непристойно, грубо нарушаващо обществения ред на пътя и изразяващо явно неуважение към обществото. Не могат да бъдат възприети и възраженията на защитата относно отчитането на причинените сериозни имуществени вреди от ПТП-то към обществената опасност на деянието, доколкото същите, макар и несъставомерни, се явяват в причинна връзка с деянието и не е извършено нарушение при съобразяването им от въззивната инстанция на базата на огледния протокол и приложения към него фотоалбум.
Напълно неоснователно е и възражението на защитата, че въззивната инстанция е пропуснала да обсъди наличието на изключително високата степен на обществена опасност на самия деец. През цялото време на управление на л.а.
„“ на инкриминираната дата, от гр. Лясковец до мястото на катастрофата, подсъдимият е представлявал перманентна и значителна опасност за останалите водачи на МПС-та поради несъобразяване с ограниченията на скоростта в конкретните пътни участъци. Същевременно за по-малко от година и четири месеца, считано от 22.07.2022 г., когато подсъдимият е придобил СУМПС, до процесната катастрофа, станала на 11.11.2023 г., той е санкциониран седем пъти за превишаване на максимално разрешената скорост, един път за предизвикано ПТП, следствие движение с несъобразена скорост, като три от нарушенията са при условията на повторност, което го характеризира като системен нарушител на правилата за движение по пътищата, свързани най-вече със законно определения режим на скоростта. Не на последно място правилно е прието, че престъплението е извършено при по-тежката форма на непредпазливост- престъпна самонадеяност, което само по себе си завишава както обществената опасност на деянието, така и на дееца. В този смисъл, контролираният съд не се е отклонил от възприетите, съобразно чл. 93, т. 8 от НК и утвърдени в съдебната практика критерии.
Неоснователни се явяват и оплакванията, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като не се установява определеното наказание от девет години лишаване от свобода и единадесет години лишаване от правоуправление очевидно да не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите определящи отговорността обстоятелства. Касационният състав не констатира при индивидуализацията да е пропуснато някое от смекчаващите обстоятелства или да е подценено тяхното значение. Те са адекватно оценени от въззивният съд, който е отчел, че направеното самопризнание и „оказаното съдействие на етап“ досъдебно производство реално не е подпомогнало доказването на престъплението, установяването на неговия извършител, механизмът и причините за настъпването му. По отношение неотчитането на младата възраст като смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да се отбележи, че към инкриминирания момент – 11.11.2023 г., подсъдимият е бил на 24 години и седем месеца, т.е. далеч от границата на непълнолетието и е имал достатъчно време да се изгради като личност, за да преценява кога с поведението си излага на риск живота и здравето на останалите водачи на пътя. Действително П. не е осъждан, преди да извърши настоящото деяние, но на 07.12.2022 г. той е признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл. 354а, ал. 5 от вр. с ал. 3, т. 1 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с налагане на административно наказание глоба. Не представлява пропуск на въззивния съд неотчитането като смекчаващо отговорността обстоятелство наличието на жена и малолетно дете, доколкото подсъдимият е безработен и няма обективни данни по делото той да е трудово ангажиран, с легален източник на доходи, да осигурява издръжката им или да полага грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря си.
Следва да се има предвид, че извършеното деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед настъпилите вредни последици, изключително грубото нарушение режима на скоростта, несъобразяване с конкретната пътна обстановка, метеорологичните условия на пътя, както и със застрашаването безопасността на останалите участници в движението. Посочените множеството предишни нарушения на правилата по ЗДвП, преобладаващата час от които /седем на брой/ са за превишаване на максимално разрешената скорост, в своята съвкупност налагат извода, че процесното деяние не е инцидентна проява на несъобразяване с нормативно установените правила, а е реализация на тяхната неизбежна кулминация, за което административно-наказателната отговорност не е оказала необходимото поправително и възпитателно въздействие. В този смисъл
определеното при условията на чл. 54 от НК наказание, при баланс, с лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, е справедливо и в максимална степен ще съдейства за постигане на визираните в чл. 36 от НК цели, поради което неговото намаляване би било проява на необосновано снизхождение.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 70/12.06.2025 г., постановено по внохд № 114/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ